автор: Mojsei

В отговор на един трогателен текст,
който прочетох в Сайта

Въпросите ти дъще,
ме изгарят
и вечно в сърцето ми
ще парят,
защото дълго преди тях
дойде вината,
но моля те…не, не…
защо тогаз прекрачих
прага на вратата…
Виновен съм пред теб,
детенце мило,
защото ти си праг
свещен,
но ще порастнеш
и сега го чувстваш,
но какво тогаз се случи
с мен?
Не мога да се оправдавам -
с ужас вечен
те засях,
че жеста си остава безчовечен,
но тогава, ах, тогава …
не посмях.
На себе си
не мога да го обясня,
но татко ти те пак обича
и тази обич е завръщане,
което татко ти превърна
в крясък на Съдба.
Всичко помня, дъще -
ти за мен си вечен
праг,
а сега ръката ти
целувам:
татко ти не ти е
враг
и за тебе…
аз тъгувам.