автор: pord

По случай 1 октомври -
Деня на поезията

Все разнищвам разни подробности
като тази дребна беда:
колко трябва
да бъдем роби,
за да станем за свобода?

Плюсът и минусът са еднакви -
и е пирова всяка победа.
Кой се радва,
че хваща влака,
щом този влак е последен?

Зная правило, що не търпи
изключения по неволя:
ако болката нощем спи,
значи не е
вярната болка.

Ако Ботев не минеше Дунав,
всичко би било бял кахър.
Има ли единство
между дела и думи,
има равенство
и между живот и смърт.

Всеки го схваща,
тъй както може,
но всъщност няма дилема:
който живее най-неотложно,
той си тръгва навреме.