автор: SadOne

Ако имаше някой, който със сигурност да е кръстен с най-неподходящото за него име, това беше брат`чеда Тихомир. Нищо тихо и мирно нямаше в него.
Гамен от където и да го погледнеш. От съвсем малък си беше проклет - не стоеше нито за миг на едно място, гледаше с хитрите си очета и се чудеше каква беля да направи. Най-често потърпевши бяхме аз и двете му по-малки сестри - стряскаше ни, изскачайки рязко от гардероба или изпод кревата; вадеше краката и ръцете на куклите ни; разваляше ни палатките и въобще - откъдето и да минеше, все едно беше минал ураган. И далеч не тероризираше само нас - цялата рода беше пропищяла от него. Криеше обувките и чантите на гостите на най-невероятни места, слагаше в джобовете на връхните им дрехи всевъзможни неща (от обелено варено яйце до шлюпки от картофи или лук), да не говорим за стотиците бутнати чаши и чинии.
С възрастта положението ставаше все по-неконтролируемо - побои, отсъствия, обиди на учителките… Майка му стана "постоянното присъствие" в училището и дори се принуди да прекъсне работа, за да упражнява някакъв контрол. Къде ти! Не помагаше нищо - нито дългите и еднообразни разговори, нито леките (и по-тежки) наказания, нито дори якия пердах, който баща му започна да прилага все по-често и по-често, колкото и да му беше неприятно от това. Инспекторът от Детска педагогическа стая беше ако не най-желания, то със сигурност най-честия гост в дома им.
В пубертета започна за пуши. Пусна си дълга коса и я изруси. Не се прибираше с дни от "Кристал" и "Ялта" (които бяха единствените заведения по онова време), ухаеше съмнително на алкохол, а когато започна да носи в къщи разни вещи като дънки и касетофони, баща му вече сериозно взе да се замисля, че ако не иска единствения му син да свърши в затвора, трябва да вземе твърди, ако трябва драстични мерки.
След дълги и сигурно не леки размисли, баща му събра цялата фамилия, за да оповести решението си - продаваха апартамента и целокупно заминаваха да живеят на село. Там - далече от Софийските изкушения и близо до Земята и Природата, се надяваше да овладее необуздания си син, или поне - да го задържи на това ниво, да не му позволи да затъва повече. Живеещите в София роднини единодушни аплодираха решението, за сметка на тези от село - в крайна сметка бедствието отиваше на тяхна територия, което никак, ама никак не беше приятно.
След дълго ходене по мъките за продажба на апартамента, в един прекрасен ден петчленното семейство натовари на камион цялата си покъщнина и пое пътя към новото си местожителство.
Първите два-три месеца със сигурност внесоха доста смут в иначе спокойното селце. Момчетата масово започнаха да се изрусяват и да употребяват думички като "терен" и "поркане"; прослушаха "дивашка" според масовото мнение музика; да не говорим, че родителите на момичета трепереха за дъщерите си и почти им въведоха вечерен час. Поради липсата на каквото и да е разнообразие, нещата започнаха бавно да се уталожват, особено след първото (и последно) организиране от Тихомир надпиване - с малки чашки и на екс, след което той получи твърде главоболно доказателство, че тренингът, който има с продавания в София алкохол е твърде скромен и аматьорски, щом насреща се изправи домашния, прясно изпечен първак.
По едно време из родата се понесоха странни слухове - Тихомир се записал да учи вечерно… Тихомир изкарал от раз шофьорските курсове… Следващата стъпка беше, че само два месеца след като се залюби с доволно скромна девойка от добро семейство, за да не стряска родителите й и да не разбунва общоселския дух, Тихомир съобщи, че иска ръката й, а последвалите годеж и сватба вече със сигурност затвърдиха всеобщото мнение, че брат`чеда се е "оправил". След като по-късно се родиха децата му, а той регистрира фирма на свое име, легендата за Животворната сила на селото започна да се носи от уста на уста и щом някой споделеше, че има някакъв семеен проблем, веднага му се казваше: "Няма страшно, преместете се на село - щом Тихомир от такъв хъшлак се превърна в такова златно момче, та ти ли няма да си разрешиш проблема…!"
По стечение на обстоятелствата не бях ходила на село доста дълго - пет ли, шест години… Когато отидох, с огромен интерес посетих дома му. Боже, нямаше нищо общо с онова чудовище, което смущаваше детството ми с белите си! Добър син, любящ съпруг и грижовен баща, цялото домочадие го гледаше с обожание - и как не, след като освен неговото собствено, на пълната му издръжка и поддръжка бяха още семейството на вече възрастните му родители, както и тези да двете му сестри. Наслушах се на суперлативи - как се скъсва от работа, за да се грижи за тях; как е отделил от личните си средства, за да се асфалтират две от улиците; на колко човека дава работа; как не иска децата му да растат в "дива Индия" (но и за нищо на света няма да се върне в София!!!), затова следващия му проект е да направи в селото интернет-клуб… Гледах, слушах, и се чувствах ужасно неловко. Бях посрещала новините за промените у Тихомир с голя-я-я-я-яма доза съмнение. Но ето - бях тук, чувствах любовта и сплотеността на всички, виждах твърде ясните признаци на материално благосъстояние; а срещу мен седеше брат`чеда и в очите му нямаше нищо палаво. За първи път се упрекнах за своето неверие във възможността на човек да се променя към по-добро и - най-вече - в Живителната сила на Земята, Природата и Здравия селски дух. Гостувах им няколко дни, и си тръгнах с приятното усещане, че оставям близките си щастливи. И сигурно е излишно да казвам, че в главата ми като червейче се запромъква еретичната мисъл "Ами дали пък да не взема да се преместя на село…" - слава Богу, връщането ми към обичайния ми живот бързо ме пренастрои да друга вълна.

* * *

Защо всъщност разказвам всичко това? Преди две години слушайки само за фон новините по телевизията, чух името на нашето село. Загледах се, и… онемях. От екрана ме гледаха лицата на Тихомир и двамата му най-близки сътрудници. След шест месечно наблюдение от страна на полицията, беше разкрита една от най-големите нарко-лаборатории в страната. Организирана и ръководена от брат`чеда Тихомир в продължение на четири-пет години.
А преди два месеца излезе и присъдата му - десет години затвор.

* * *

Толкова по въпроса за Промяната и Живителната сила на селото.