автор: bagarov

Какво ли става в душата ти,
къде се рее умът ти,
навярно събираш остатъци,
с които да скърпиш съня си.

Навярно от лятото спомени,
разровени след дъждовете,
мечтите, от вятър прогонени,
останали в образи цветни

ти сбираш сега мълчаливо,
прелиствайки някой класьор,
или пък в компютъра диво
си вперила трепетен взор...

Съблякох душата си, есен е.
Ще й отупам прахта
след листопада чудесен
да я промие дъжда.