автор: Janie

Здравей приятелю.
Липсвше ми...
Липсваха ми очите ти... замъглени от желяния...
Липсваше ми гласът ти... изпълнен с надежда...
Липсваше ми!
Обгръщам се в топлината ти... есен е...
Вятърат се промъква през процепи и свири зловещо... толкова се радвам че си тук, че мога да се сгуша в ръцете ти и да посрешна бурята...
Добре дошъл приятелю.
Изморен си от дългия път... виждам как сънят се промъква в очите ти... как клепачите ти натежават...
Затвори очи и се отдай на сънищата си... аз ще съм тук да те пазя от тъмнината!
Да, заваля... пронизващ със студ есеннен дъжд...
Не, няма да ме е страх... ти ще си до мен и по ритмичното ти дишане аз ще отброявам ударите на сърцето си до изгрева.
Заспивай...
Целувам очите ти... искам да изпия тревогата...
Знам, че е за мен... знам колко много се тревожиш за мен...
Недей!
Аз имам силата на очите ти!
Аз имам ударите на сърцето ти!
... и безкрайната топлина на ръцете ти...
Виждаш ли, приятелю мой, аз имам всичко от което някога съм се нуждала.
Сгушвам се в топлината на ръцете ти...
Полагам глава на сърцето ти...
Заспивай... дай покой на изморените си очи... отпусни се и се остави в ръцете на съня си...
Аз ще съм тук да те пазя от тъмнината...
.................
Вятърат умира бавно...
Само песента на есенният дъжд остана в дългата нощ... и ударите на сърцето ти...
Погалвам с върховете на пръстите си спящото ти лице... като последен полъх от умиращото лято...
Спи... аз и есенният дъжд ще те пазим от тъмнината...