Във лунната й тъмна белота,
в покоя на гладката невинност,
в дълбокото на крехката й младост.
Във сребърната й усмивка,
във свойто появяване и чезнене.
Във всяка своя фибра -
Жената е Луна.
-----------------------------------
Написано като коментар към " Луната не разбира" на meiia