Трепти във въздуха
статично електричество,
ухание на мед и на озон
пълзи по кожата
и бавно ме съблича.
Рисувай ме, Художнико,
нощта е огнен фон.
Искра от въглен,
щрих и стон, и шепот,
по тялото - сребрееща роса...
Задъхани,
треперещи ръцете
отключват катинарено страстта.
Прогаряй с устни,
удави ме в жажда,
рисувай ме, Художнико,
като преливаща от цветове вълна,
разбий ме
в ситни капки звездна пяна
и запечатай ме
в картина с име на жена.