Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 513
ХуЛитери: 5
Всичко: 518

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: durak
:: pinkmousy
:: mariq-desislava
:: LioCasablanca

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВъпросите ми висят недокоснати...
раздел: Поезия
автор: Layla

Татко,
помниш ли ме още,
тръгна, просто ей така,
в несъбудените нощи,
даже входната врата
незаключена е още,
татко,
тихите листа,
капят в малките очички,
и защо така крещят,
изоставените птички,
сякаш вътре ги боли...
------------
Татко,
ужасът ме стига,
ще се върнеш, знам,
нали,
а навън нощта пристига,
татко,
много ме боли…

Татко,
не, не съм дете,
крясъците на съдбата
се удариха у мен -
раменете,
нежни бяха…,
и те чаках ден след ден,
татко,
помниш ли вратата,
скърцат пантите и в мен
всеки вятър там се удря,
влачи спомена студен,
ала ти не се завръщаш
и камината изтля,
и болят стените тежки,
татко,
кръст ли е това…


Публикувано от mmm на 24.09.2005 @ 16:59:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Layla

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 19:01:11 часа

добави твой текст
"Въпросите ми висят недокоснати..." | Вход | 11 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от vesi_lina на 24.09.2005 @ 17:09:03
(Профил | Изпрати бележка)
Ох! Хубав...тежък...много тежък стих!

Скърцат пантите в мен...разплака ме!!

Поздрав!


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от Layla на 24.09.2005 @ 17:27:12
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/
Не, Веси, недей, такива са нещата от живота,
докато скърцат пантите, значи все още
сме живи...

поздрав и от мен

]


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 24.09.2005 @ 17:23:00
(Профил | Изпрати бележка)
Лейла!!

Прегръщам те топло...


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от Layla на 24.09.2005 @ 17:27:35
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/
И аз теб, слънчицето ми :)

]


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от PaparakaPV на 24.09.2005 @ 17:55:38
(Профил | Изпрати бележка)
татко......
хубаво Лей....много тъжно и много хубаво


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от Layla на 24.09.2005 @ 18:25:38
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/
благодаря ти,
ти ми каза, че есента идвала,
ами ето я...

]


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от libra на 24.09.2005 @ 18:10:59
(Профил | Изпрати бележка)
много ми е близко това..
моя няма да се върне, никога..
но пък, знам ще ме чака и не ми е тъжно
абе кого заблуждавам, тъжно ми е до болка понякога..


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от Layla на 24.09.2005 @ 18:27:29
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/
чака те, и е готов още дълго да те чака...

а това, то така си боли, Либра, няма начин

]


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от libra на 24.09.2005 @ 18:31:49
(Профил | Изпрати бележка)
там където е той, времето не съществува лейла...

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=34536

]


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от Layla на 24.09.2005 @ 18:35:47
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/
зная, мила,
видях го още като го пусна,
пред такива стихове се мълчи...

]


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от pin4e на 24.09.2005 @ 18:14:53
(Профил | Изпрати бележка)
и моя татко си тръгна...
бях на 5.


май още го чакам...

..........
не мога да коментирам...
целувам те


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от Layla на 24.09.2005 @ 18:24:21
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/
съжалявам, Поли...

и аз те целувам

]


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от copie на 24.09.2005 @ 18:52:02
(Профил | Изпрати бележка)
Prekrasen stih, layla!
i da, za syjalenie mi e blizyk... :(((
neprejalimite zagubi


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от Layla на 24.09.2005 @ 18:55:25
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/
Съжалявам, миличко,
не исках да натъжавам и теб...((

цунки

]


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от alfa_c на 24.09.2005 @ 20:50:06
(Профил | Изпрати бележка)
Заскърцаха пантите и в мен, Лей...
От подранил студ е.
Прегръдка топла и лятна от мен!


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от Layla на 24.09.2005 @ 21:01:33
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/
Дано да е от него, миличко,
ти винаги ме стопляш и усмихваш :)

]


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от Izabella (izabella_333@hotmail.com) на 24.09.2005 @ 20:53:40
(Профил | Изпрати бележка)
Усещам, че го носиш в себе си,
не само споменът...
и не някаква идеализация,
носиш в себе си образът и духът на дома:)
Не е кръст:)
Това си е истинско богатство.
Надрастнала си болката


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от Layla на 24.09.2005 @ 21:05:38
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/
Благодаря ти, мила,
това , че си го усетила за мен значи много...

]


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от k2 на 25.09.2005 @ 11:34:46
(Профил | Изпрати бележка)
Тази тема много ме гризе...
Моят баща успяваше винаги да се прибере от полет, за което му благодаря, но искам и аз да успявам винаги да се прибирам.
А за другата възможност - да си е тръгнал по свое желание, както се подразбира от твоя текст, не ми се мисли изобщо - още по-тежка тема.
Хареса ми стиха!
:)))


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от Layla на 25.09.2005 @ 12:24:19
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/
Слава богу и моят винаги се прибира от път, за което и аз му благодаря и страшно много го обичам.
Просто ми стана мъчно за едни детски очички,
животът никак не е справедлив...

благодаря ти К2 , радвам се, че намина :))

]


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от somebody на 25.09.2005 @ 12:13:10
(Профил | Изпрати бележка)
Винаги за всичко има причина Диване. Лошото е, че не всеки я обяснява разбираемо на малките птички. Не съм преживяла описаното от теб, но ме заболя, за чакащите очички до отворената врата.
Тъжно е, целувам хлапето по челцето!


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от Layla на 25.09.2005 @ 12:38:35
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/
Да, Диването ми, важното е когато малките птички порастнат да я разберат тая причина и да простят!


]


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от ALI на 11.01.2006 @ 16:14:30
(Профил | Изпрати бележка)
Много, много тежки и тъжни думи!!!


Re: Въпросите ми висят недокоснати...
от Layla (asokolova@mail.bg) на 11.01.2006 @ 19:45:15
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/
благодаря ти, добре си дошъл при нас :))

]