| Въпросите ми висят недокоснати... Татко,
помниш ли ме още,
тръгна, просто ей така,
в несъбудените нощи,
даже входната врата
незаключена е още,
татко,
тихите листа,
капят в малките очички,
и защо така крещят,
изоставените птички,
сякаш вътре ги боли...
------------
Татко,
ужасът ме стига,
ще се върнеш, знам,
нали,
а навън нощта пристига,
татко,
много ме боли…
Татко,
не, не съм дете,
крясъците на съдбата
се удариха у мен -
раменете,
нежни бяха…,
и те чаках ден след ден,
татко,
помниш ли вратата,
скърцат пантите и в мен
всеки вятър там се удря,
влачи спомена студен,
ала ти не се завръщаш
и камината изтля,
и болят стените тежки,
татко,
кръст ли е това…
Публикувано от mmm на 24.09.2005 @ 16:59:56
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Въпросите ми висят недокоснати..." | Вход | 11 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Въпросите ми висят недокоснати... от vesi_lina на 24.09.2005 @ 17:09:03 (Профил | Изпрати бележка) | Ох! Хубав...тежък...много тежък стих!
Скърцат пантите в мен...разплака ме!!
Поздрав! |
]
Re: Въпросите ми висят недокоснати... от Amar (amar4e@yahoo.com) на 24.09.2005 @ 17:23:00 (Профил | Изпрати бележка) | Лейла!!
Прегръщам те топло... |
]
Re: Въпросите ми висят недокоснати... от PaparakaPV на 24.09.2005 @ 17:55:38 (Профил | Изпрати бележка) | татко......
хубаво Лей....много тъжно и много хубаво |
]
Re: Въпросите ми висят недокоснати... от libra на 24.09.2005 @ 18:10:59 (Профил | Изпрати бележка) | много ми е близко това..
моя няма да се върне, никога..
но пък, знам ще ме чака и не ми е тъжно
абе кого заблуждавам, тъжно ми е до болка понякога.. |
]
Re: Въпросите ми висят недокоснати... от libra на 24.09.2005 @ 18:31:49 (Профил | Изпрати бележка) | там където е той, времето не съществува лейла...
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=34536 |
]
]
Re: Въпросите ми висят недокоснати... от pin4e на 24.09.2005 @ 18:14:53 (Профил | Изпрати бележка) | и моя татко си тръгна...
бях на 5.
май още го чакам...
..........
не мога да коментирам...
целувам те |
]
Re: Въпросите ми висят недокоснати... от copie на 24.09.2005 @ 18:52:02 (Профил | Изпрати бележка) | Prekrasen stih, layla!
i da, za syjalenie mi e blizyk... :(((
neprejalimite zagubi |
]
Re: Въпросите ми висят недокоснати... от alfa_c на 24.09.2005 @ 20:50:06 (Профил | Изпрати бележка) | Заскърцаха пантите и в мен, Лей...
От подранил студ е.
Прегръдка топла и лятна от мен! |
]
Re: Въпросите ми висят недокоснати... от Izabella (izabella_333@hotmail.com) на 24.09.2005 @ 20:53:40 (Профил | Изпрати бележка) | Усещам, че го носиш в себе си,
не само споменът...
и не някаква идеализация,
носиш в себе си образът и духът на дома:)
Не е кръст:)
Това си е истинско богатство.
Надрастнала си болката |
]
Re: Въпросите ми висят недокоснати... от k2 на 25.09.2005 @ 11:34:46 (Профил | Изпрати бележка) | Тази тема много ме гризе...
Моят баща успяваше винаги да се прибере от полет, за което му благодаря, но искам и аз да успявам винаги да се прибирам.
А за другата възможност - да си е тръгнал по свое желание, както се подразбира от твоя текст, не ми се мисли изобщо - още по-тежка тема.
Хареса ми стиха!
:))) |
Re: Въпросите ми висят недокоснати... от Layla на 25.09.2005 @ 12:24:19 (Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/ | Слава богу и моят винаги се прибира от път, за което и аз му благодаря и страшно много го обичам.
Просто ми стана мъчно за едни детски очички,
животът никак не е справедлив...
благодаря ти К2 , радвам се, че намина :)) |
]
Re: Въпросите ми висят недокоснати... от somebody на 25.09.2005 @ 12:13:10 (Профил | Изпрати бележка) | Винаги за всичко има причина Диване. Лошото е, че не всеки я обяснява разбираемо на малките птички. Не съм преживяла описаното от теб, но ме заболя, за чакащите очички до отворената врата.
Тъжно е, целувам хлапето по челцето! |
]
Re: Въпросите ми висят недокоснати... от ALI на 11.01.2006 @ 16:14:30 (Профил | Изпрати бележка) | Много, много тежки и тъжни думи!!! |
] | |