автор: pip

Марксизъм-ленинизъм


През 1987, четири години преди края на Студената война, аз, младшият сътрудник в Института по марксизъм-ленинизъм на СССР бях изпратен в една слабо развита социалистическа страна с проверка: да не би техните партийни лидери да са кривнали от генералната линия на КПСС и комунистическата идеология като цяло.

...
Важен-преважен на заседанията на партийната комисия по спазването на основите на марксизма-лининизма през деня, бях лесно спечелен от една млада местна активистка на приема, даден от тамошните другари по случай нашето служебно гостуване. Дългата и обилна вечеря, полята с руска водка и национален алкохол, завърши в хотелска стая с бурен секс без задръжки.
Една никаква история, ако не се броят бързо нарастващите болки при уринирането на третия ден, който ме завари вече в самолета за Родината. От аерогарата потеглих направо при венеролога, с който се свързах от летището чрез моя колега от Института, отговарящ за социалистическото здравеопазване не къде да е, а в самата СИВ!
Гонен от срам и болки в пишката, влязох в лекарския кабинет, пререждайки няколцина пациенти пред вратата.
- Аз ви се обадих от летището! - бе моя поздрав. - Връщам се от една доста бедна държава и...
- Сваляйте гащите! - нареди ми сурово докторът, от което се изпотих още повече. А когато той вече любезно се обърна към сестрата: "Миличкодаймиедначистамензурамоля", която аз не видях в първия момент, една готина манекенка с къса престилка и много, ама много отворено деколте, направо се смразих целия и само пулсацията на болката в гащите ми не ми даде възможността да припадна от срам.
Тягостното 25-минутно чакане в коридора ми се стори по-дълго от нашите пленуми, на които разнищвахме тактиките и стратегиите на победоностното шествие на любимия ни марксизъм-ленинизъм по целия свят от Монголия, че чак до Антарктида...
- Млади човече! - от вратата кокетно се обърна към мен сестрата от страниците на забранения "Плейбой" - влезте, ако обичате. Доктор Ференсблат ви очаква.
Не влязох, а направо влетях в кабинета, в който се решаваше моята венерологична съдба.
Доктора ме посрещна със смях - толкова се смя, че чак очите му се насълзиха.
- Другарю, моля да ме извините за тази непозволена от клетвата ми реакция на вашите здравословни проблеми, но се надявам да споделите с мен това чувство на национална гордост! - и пак се засмя толкова заразително, че сестрата и тя изпадна в неподправено, чисто женско кикотене.
Стоях в средата на кабинета и не знаех как да реагирам: като сътрудник в един от най-политическите Институти в света бих могъл така да проваля кариерата на този доктор-смешник, че дори пъпките на чукчите не би лекувал отсега-нататък, така щях да го подредя, че дори в затвора за политически врагове на системата не би могъл да работи даже като санитар! Обаче бях толкова зависим от неговата диагноза и най-вече от лечението му, че с голям зор на страдащ редови пациент подтиснах гордостта и пълномощията си на инструктор по външно- политическата дейност при ЦК на КПСС и с глас на неизлечимо болен, почти заеквайки, запитах доктора Ференсблат:
- Говорете направо какво ми е, докторе?
- Сигурно няма да ми повярвате, но е жива истина! - отвърна ми специалистът по х...ешки болести. - Изглежда държавата, от която носите болестта си, е наистина много-много бедна - хората там си нямат дори собствен трипер! - През смях, но с подчертана гордост изстреля той отговора, и вече по-спокойно ми обясни, явно прочитайки по лицето ми крайно недоумение:
- Ето! - Той ми показа две малки, плоски лентички от стъкло. - От направените изследвания категорично личи, че щамовете на гонококите, заселили се в лигавицата на уретера ви, са от нашия роден, съветски трипер! Това е тотална, съветска гонококова хегемония, другарю, с която трябва да се гордеем, нали? А какво означава това за вас, любезни другарю?
Настана няколкосекундно мълчание преди произнасянето на лекарската присъда.
- Това означава, че сега сетрата ще ви хакне една венозна инжекция "Пронитробилимицин", нашата съветска антитриперна панацея, и още няма да успеете да се приберете у дома, когато всичките гонококови агресори в пишльонката ви, ще паднат мъртви! Ха-ха-ха! - завърши радостно доктора своята лечебна стратегия.
Не успях да се зарадвам на тази изцелителна новина, когато бях вече монтиран на кушетката зад паравана и сестрата, почти опирайки съдържимото на деколтето в лицето ми, се зае с вените на ръката ми.
След стандартните за тях процедури и стандартните за пациентите благодарности се запътих към вратата, когато доктора ме спря с един достоен за всеки мъж, съвет:
- Изпийте по пътя две-три бири, за да изпикаете с кеф труповете на враговете на вашето полово здраве, другарю! Бързата струя на урината ви ще ги лиши от шанса им за реанимация! Всичко хубаво ви пожелавам!
Нова гореща вълна страх от евентуалното самореанимиране на микробите в пишката ми ме погна по улиците в търсене на пивница. След две-три пресечки се набутах в едно долнопробно кръчме. Опашката от шест-седем човека ме изтормози до такава степен, че когато застанах прав с три халби бира на дългия и тесен тезгях до едни опърпани пиянки, въобще не ме трогнаха подигравателните им погледи, отправени към мен, облечения по последна мода партиен резизор, с нескрита ирония и омраза. На мен, преследвания от унижението за срамната болест, никак не ми дремеше за реакцията на хора, смятани за най-недобросъвестните членове на нашето развито социалистическо общество, най-прогресивното общество на света! Тук, в кръчмето, всички бяхме равни! Те си лекуваха алкохолизма, а аз - венерологичните последствия от работата ми като инструктор в международния отдел на Института по марксизъм-ленинизъм.
Сега, години след разпадането на Съветския Съюз и цялата тоталитарна система дочувам, че в онази, някога бедна държава вече не върлува съветски трипер. Лекарите там днес лекуват други венерически болести, донесени от други континенти и други съюзи.

Р.S. Не ви казах, че от 15 години съм основен акционер в една международна фармацевтична компания, която има филиал и в упоменатата страна. Лошо няма, нали?!