автор: rajsun

Някой грешно го нарисува!
Уж моя свят, моята стая.
Сюжетът е друг, светлината е друга.
А той тика с пръста: това е!

Даже времето се обърка
и тръгна назад изведнъж:
вчера не зная какво ще бъде,
а утре валеше дъжд.

И слънцето си придърпва лъчите.
Обърна се горе и долу.
Напред ми е стъпката, назад очите -
както би казал Николов.