автор: x_ahav

През есента се влюбвам неочаквано.
Октомври е метафора на мене.
Събуждам се и зная, че сънувам,
безкрайни равнини във старо злато.
Подреждам се, опипвам безпорядъка.
Изпратил съм се някъде със лястовиците,
където дишаш ти и си ми лято.
През есента съм запокитен в себе си
и в тоя дъжд, и в мокрите значения,
а локвите са вход към най-високото -
прекрачвам и съм стъпил върху облак.
И се шушукам в шарената шума.
Ако решиш почти ще ме запалиш.
Където има дим, ще има огън.
Октомври ме люлее в тънка паяжина
и си плета от нея ласо - да се хвана.
А ти - не ми изпускай края.
Изпращай ми понякога значения
на себе си, на мен.Превеждай ми,
защото съм се влюбил неочаквано.
А влюбя ли се - оглупявам.