автор: Selianin

Кърджалийска област. Село. Читалищен салон. Часът - 20,00. Предизборо събрание.
В деловия президиум все отговорни депесарски кадри от местен и централен характер. Пред микрофона изправен и леко смутен се представя кандидатът за народен представител Шабан Шабан:
- От първи до осми клас учих в родното си село.
- Вай заваллъ! - изпъшква съжалително глас от претъпкания само с турски електорат салон.
- Четири години карах гимназия в окъжния град и я завърших с пълен отличен.
- Вай, вай заваллъ! - изпъшква пак още по-съжалително гласът от залата.
- Две години служих в КЕЧ - продължава Шабан Шабан.
- Вай, вай, вай заваллъ! - много разтревожен изпискал човекът от залата.
- Пет години учих и завърших висше образование в столицата София.
- Вай, вай, вай, вай заваллъ! - изревал човекът от салона и с рев напуснал читалището.
Навън дежурел главният сержант Мустафа Мустафа. Той охранявал събранието с основна задача да не се допусне в салона нито един българин.
- Какво стана? Защо напусна рано-рано събранието? - попитал главният сержант.
- От съжаление към бъдещия ни народен представител - отговорил човекът.
-Защо го съжаляваш, да не е лежал в Белене? - пак попитал полицаят.
- Не… Де да беше така… Чудя му се как е издържал… Аз през целия си живот съм ходил само един ден на училище и ходжата него ден три пъти ме е…а… Пък той, горкият… толкова години… Та те са го скъсали завалията… Дано да стане народен представител! Та той си го е заслужил… Големи мъки е изтърпял…

*2005