автор: nevidima

Помня онзи забързан
и ярък следобед.
Недовършени ласки
и смутени ръце.
Старият ръкопис.
Дланите ти отворени.
Утаеният мирис
на горчиво кафе.

После - моите стихове.
И твоите вечери.
Като нежна прелюдия
към несбъдната нощ.
А по тъжните устни -
вкус на обреченост.
Онзи кратък следобед -
помниш ли го все още?