автор: slav_t

Годините и кръгли и квадратни
вървят забързани и безвъзвратни.
И иска ни се някой да измисли
копченце едва забележимо,
дискретно, даже невидимо,
което да натиснем и да спреме
това забързано и сложно време.
Да спрем, но там, където е приятно -
във младостта, във глупавата, непохватна.
Пък може и във следващата -
умната, красивата и пълноценната,
и по-малко шумната.
И да зацикли копченцето малко,
и да изчезне /няма да е жалко/.
Но тъй като не е измислил никой
това устройство най-велико,
остава ни надеждата една,
че ще предаваме на идните след нас
опит, мъдрост, приказки за страст...