автор: magiq02

На И.

Завръщаш се.
Там, от където прегърнати
си лягат спомени,
където сенките не помнят
свойто минало,
и винаги сънуват чуждо
бъдеще...

По дъното на недопити чувства,
белеят камъни,
а по ръба на мнимото приличие -
безценен пясък.
Подарък от Египет.
Водите са кристални, синеоки.
Вълните им пробягват по ресниците
Здрависваш се.
Ръцете ти са топли -
от нощните фиести са се сгрели.
Далече си...

На път към Клеопатра