Плаче гората... Отронва
своите пъстри сълзи.
Падат листата... Прогонва
вятърът мъртви мечти.
Стихва лятната песен,
птици отлитат на юг...
Топла, богата е есен,
но се промъква и студ.
Дните ни стават по-кратки,
по-дълга - лунната нощ.
Сбирам листата опадали,
тъна във багрен разкош.