автор: milko

Как проблясват очите й...
Тя е котка. Ах, може би дявол
Светят в пурпур лъчите
на всяко нейно желание
Смугли скулите,
ала мъжките погледи свличат
Разтреперват крака,
сърца разлюляват
- Момиче,...
Те повтарят, повтарят,
а устните пукат се жадни
Те забравят за дом, за авери,
за сълзите в постелите хладни
Тя е огън! Изгаря!
И лумват пожари в дворовете
Тя е чума по къщите -
шепнат дувари и хора
И се люшва мълвата,
пръсва семе навсякъде
- Черна Вещица! -
писват момите,
стариците - плачат
А жените закриват
децата в полите си везани
И кълнат, и се кръстят,
и отново кълнат начумерени
Хлопат порти, резета,
мъжете осъмват по кръчми
И бе лудост това, и бе мъка,
но и странно завръщане

А катунът стоя до реката
точно 2 дена
Тя не пя. Не танцува
Но нещо нечуто простена
щом потегли таборът,
а споменът - струйка от пушек
в изгорялото село
в тишината мъртвешка се вслуша

И тогава й дадоха името...