автор: chapple

В живота от мечти , нищо не е това , което изглежда , че е. Не всеки затвор е клетка. Но аз научих едно нещо със сигурност - всичко трябва да се промени.
Аз си живеех живота. Гледах го през други очи. За мен всичко бе цветно. Но животът от сцената е толкова различен. Всичко за мен е музика. Няма рима, не ме питайте защо - ще ви отговоря с метафора. А когато светлината изгасне - всичко се променя.
Животът става непоносим. Сетивата се изострят. Светът те смачква. Подчинява те. Заставаш пред него на колене. И молиш за милост. Изкривената реалност те унищожава. Не знаеш на кого да вярваш. Всичко това трябва да се промени.
След като съм видял всичко това, пред мен завесата се вдига. Но обезобразените картини оставт пред лицето ми. Колко мислите, че мога да понеса това? Всичко трябва да се промени.
Никога няма да бъда същият. Аз вече съм заразен с отровата на живота. И няма изцеление от ния. Защото аз съм симптомът и лекарството. Но научих едно нещо със сигурност - всичко трябва да се промени.
Всички знаят моето име. Знаят, че съм звезда. За тях аз съм идол, водач на група. Всички искат да живеят моя живот. Да бъдат като мен.
Когато съм зад сцената чувам всички да се смеят и радват. Те ме познаат, а аз съм сам сред тълпата. А всички знаем какво ще стане, когато светлината изгасне и завесата се вдигне - всичко ще се промени.
Господ знае. Той знае, че опитах да бъда като вас. Да съм част от тълпата. Но по-скоро бих захвърлил всичко зад гърба си. Аз не съм като вас. Искам да съм себе си. Не виждате ли, че аз съм изключение от правилата. Знам какво искам, и как да го постигна. Не ме притискайте. Аз съм такъв какъвто съм, защото не искам съм като вас.
Обикновения начин на живот не е за мен. Правя каквото си искам, и искам да съм свободен. Никога не знам къде ще ида и какво ще правя. Единственото, което знам е, че не искам да бъда като вас.
Държа в ръцете си вестник. А на снимката в него съм аз. Писали са за моя край. Не повече от няколко минути. Всичко, което съм направил, минава пред очите ми стотици пъти. Сълзите, които съм изплакъл, лъжите, които съм изрекъл. И всичко това, защото съм се надявал на по-добър живот.
Вижте в очите ми и ще откриете, че там няма нищо. Една празнина, която търси. Търси, но какво? Тъмнината, която е около мен. Но не мога да я видя. Това е още една игра без правила. Игра, която не трябва да играем. Но никога не се отказваме от нея. Но научих нещо със сигурност - всичко трябва да се промени. Пътят трябва да се извърви. Животът трябва да се изживее. А краят - той е накрая. Всичко свършва. Краят наближава. Моите няколко минути изтичат. Сам изживях живота си. Времето прелетя. Отивам си доволен. Защото знам със сигурност - нещо ще се промени. Можеби аз няма нищо да променя. Но поне аз съм се променил.