Когато ябълката е райска,
няма по-голяма сила,
която да разлиства нотите.
И от китарата потича музика -
страстна и гореща
като нескривано желание.
Синя и спокойна -
вълна, която те облива целия.
Жените рисуват за фон
неземната романтика на папрата;
зеленото ветрило на съдбата си.
Жените обичат музиката,
което е присъщо и на котките.
Винаги съм си представял
мяукането в червено.
Но къде е скрита змията?
Някъде по тапетите?
Или по нотите,
където стихът се вие с петте си глави?