автор: Valdes

Засипахме с делнична пепел
огъня в нашия дом.
Окаяни, чувствата слепи
угасват сред път мълчешком.
Прашни синкопи отмерват мълчанието -
уморено и строго.
Тътри болнични чехли желанието,
а съмнения много...
Оня пламък в очите къде ли е?
Сиви преспи го спират.
В прозорец от недоверие
мислите мътно се взират.
Досадата клетки за птици кове
с нарастващи сили.
Нахълтват неканените часове,
раздялата скрили.
Тръгнахме всеки към себе си
без да помним
и без да забравяме.
С недомлъвки създаваме ребуси,
с овъглени сърца ги решаваме.
Опитни,
вместо искреност
разменяме навик на нежност
и търсим в различни посоки
нови огнища.
Без пепел.