автор: Valdes

Дишам тъга
и времето сякаш
с бодливи въжета ме стяга.
Тук и сега
обгръща ме мракът,
прекрачил на болката прага.
В черния сън
блуждаят пътеки
и огнени сенки се гонят,
пътят навън
е рана от всеки...
Повяхват мечти и се ронят
в златен килим
проплакващи листи,
подобно на пясъци живи -
мъртъв килим
от пориви чисти,
прояден от думи фалшиви.