И тази вечер напразно те чакам,
вече цяла година измина така...
все по-силно усещам ръцете на мрака,
все по-рядко виждам отпред светлина.
Купчинка фасове, вместо елхичка,
монолог на Вангелис, вместо слова,
поредната чаша с отровна напитка,
вместо глътка от сока на твойте уста.
Коледа весела - в нея откриха
празника всички любящи сърца,
Коледа моя - самоубийствено тиха,
мъка за всяка неживяла мечта...
12.2002