Цигареният дим танцуваше с косите ми
и заблудени ноти блъскаха се в чашата.
Двамата потъвахме в мълчание.
Но вечерта все още беше наша.
Звездите нокти впиваха в очите ми,
а нещо в мене мънички парченца късаше.
Двамата дори не се поглеждахме.
А студа в душата ми решетки протъркваше.
Тихо заваля меланхоличен дъжд
и самотата в мен започна да гори.
Ти и аз не се видяхме повече.
Тръгна си преди да кажа "остани"…