автор: azz

Пропукани нощите
сноват пластелинено
по мокрото чело
на времето.
От разум клеясали
проскърцват вратите
към утрето-
счупени хребети.
Светът се разделя
със себе си временно
до светло.
Ще плаче началото.
Не хора- горгони
се молят на нещо си
на пръсти
пред огледалото.
Немита епохи
от плесен Земята
отърсва
плешивия череп
на своето тяло
сковано до бяло
от срам.
По ръцете й плевели...