От утре вече няма да плача,
но, моля те, остави ме сега
да излея на воля скръбта
скрита - явно! - в злостта на палача!
Палачът ми е битието
отнело свидните мечти,
предлагайки безброй химери -
аз карам я почти-почти.
На пожелания съм само...
Пожелавам всеки ден
живот и здраве, но отрано
прозирам истинност в плен:
не стигат те за пълно щастие,
не стигат те за зрял живот!
Аз искам пълноценна власт
над мойта орис, моя вот!