Вкаменени,
обрулени вятърно устни,
чужди,
неми,
напукани,
гладни ръце,
нецелунати залези,
несъбудени утрини,
кажи ми,
къде да се стопля,
къде…
Грозен студ се прокрадва по чуждите пламъци,
от милувки измамена нежност крещи,
и издраскана с нокти си тръгва заблудата,
че намери уют в изтрезнели очи.
Все едно е,
целувам стени полусрутени,
посиняла от ужас се превръщам в лъжа,
всички устни са чужди,
от студ са напукани,
а по мойте отдавна се пусна ръжда...