Зъл! Поне според тях…
За мен е вече все едно какъв съм.
Така или иначе няма как
да избягам от себе си,
а те няма как да избягат от тази вина!
Мечти пропити с омраза,
сънища пълни с гибелта им.
Молитви отправени към никой,
а ако има кой да ги чуе,
нека ги изпълни,
аз не разчитам да се случи.
Не вярвам в нищо… заради тях.
Не изпитвам желания
към някоя от принцесите
копирани по разни страници
всички еднакви до една,
защото ми липсва.
Не копнея и по другите принцеси,
които искат да бъдат като тях.
Не виждам в цветове.
Не зная и как се пише светлина,
а да си я представя вече
е почети невъзможно,
пак защото ми липсва.
Съществувам в някаква
екстремна среда, където граници
се сблъскват и се борят помежду си
за това коя ще надделее.
Не че за мен има значение.
Отдавна им казах да не ме
намесват. Но те се намесиха
и ми го отнеха…
Живея на нещо,
което си има луна и слънце,
но не бих нарекъл планета,
просто защото е комета.
Парче скална маса
останало от нещо,
което беше красиво
и изглеждаше така синьо
погледнато от далече
и под определен ъгъл,
и което наричах свой дом,
а вече го няма по тяхна вина!