автор: Fabiana

Можеше да съм щастлива,
ако въздухът наслоен
на пластове не ми тежеше.
Можеше да съм щастлива,
ако не чувствах,
че излишна съм
дори на себе си
и мислите скопени
не могат да дадат живот.
Прекалено бързо ли
вървях по пътя,
че сега съм запъхтяна.
Като жертвено теле
изпаднала в неведение
с рогцата позлатени.

Можеше да съм различна
и от Нищо да направя брод
и в изстинало огнище
живи въглени да запламтят.