автор: ahav

В сумрака на неоновото утро
Един колоездач върти педалите
Единствено клошарите са будни
И ватманите,сгушени в трамваите

И сякаш бавно плъзга се във въздуха
Без да се докосва до реалното
Очите му са хубави,но тъжни са
И кръв струи от раните му.Алена.

Дошъл е тук след толкова години
Да види докъде сме я докарали
И явно от видяното боли го
Защото криволичи в тротоарите

Прегърбен и отчаян,скоро спира
Да си почине от скръбта човешка,
Която се просмуква от ефира
И всеки следващ миг е все по-тежка.

А после пак възсяда колелото си
Завърта се в магическото утро
Разпръсквайки надежда в безработните
Уплашените,слабите и лудите.