камъните на дворците
с леден дъх
палят огъня в камината
небето спори със тъгата
и долитат
първите гарвани в локвите
все по-трудно
събличам душата си
нощем
а става както понякога
все по-трудно се разбирам
със себе си
и казвам
как искам
а все по-често не мога
и бягам във виното
а обичам разходките
в парка
и звездния дъжд
да отмива
съмненията
на неверниците