автор: dara33

Нощта- безумница, която ме превзема.
И всичко става мрак.
Потъвам в сенките на здрача.
А пръстите ми каменно мълчат.
Докосвам силуетите на дървесата.
И търся топлина от слънцето заспало.
Не искам да е нощ.
Безумнице, върви си!
Обичам светлината и деня.
Препъвам се, а камъните стенат.
Нозете ми са корен занемял.
Нощта- безумница е тук и алчно
се мъчи да ме хване в плен.
Протягам каменните пръсти.
Достигам тихото небе.
Разбутвам облаци, и ето
денят отново ще изгрей.
Не искам мрак и камък в душата си.
Денят се ражда.
Всеки път.
Горящ.
Нощта безумница е.
Протяга се към мене в този час.
О, нощ!
Ще те разкъсам на парчета.
И слънцето ще се роди сега.
Наместо камъни ще има цвете.
И светлина, наместо мрак!