автор: joanna_vas

Прелей ми, от твоята кръв!
От въздуха лек ми прелей,
онзи въздух преминал
през дробовете чисти
на вселената в теб ми прелей!

Над зениците черни,
наметалото светло бъди ми
и премигвай чрез мен до живот!
Хоризонт ми бъди и ме имай
в най-широкия спектър
на бялото -
в онзи цвят на очите присвили
всеки трепет достигащ сърцето.

В светлина до безкрай ме бъди,
а когато навън притъмнее
и виелици брулят свирепо,
на дърветата в клоните пусти,
зажадняли голотата на своята есен -
стискай здраво в ръцете
онзи шепот напевен в съня,
в който аз ще пристигам различна -
на зеленото в твърдата сянка,
като стълб
инкрустиран с красив орнамент
изграден от дъхът ни ...

И прелей ми без думи Любов,
за да мога и аз да премина
през полето на мъртвия свят,
през живот, губещ смисъла свой,
ако ти не си близо до мене...
Ти прелей ми живот във живот
и обичай ме дълго любими ...