Косата белее,
жълтеят листата.
Години и вятър ги брулят.
Сълзите на времето
хранят земята,
пролетни спомени будят.
Сплетни и интриги,
любовни послания,
радости, болки, съдби.
Скъсани диги,
душевни терзания,
изгрев и залез, звезди.
Потънали в мрака
надежди искрят.
Слънчеви, пролетно-летни.
Забързано някак
не виждаме, как
животът лети мимолетно.
В последния час
ще цари равносметка,
Петър, грехове и кантар.
Флигорни и бас,
път без винетка,
посока - небесен олтар.