Август е най- страшният месец.
Задушаващ. Хапещи дни. Като отронена болка от диво животно.
Смъртно раненото лято хапе отчаяно. Умира и си отмъщава на живите. А хладният полъх на нощите гузно се мъчи да облекчи болката. Напразно.
Жестоко е умиращото лято когато скъпернически прибира минутите си. Тези, същите, щедро раздавни докато животът пропукваше златните му вени и струеше навън.
Свидливо е лятото на август. Белокос разсипник, разбрал внезапно, че не е спестил нищо за огън в камината когато му стане студено.
Хапещ пек и ласкава прохлада.
Лятото умира.
Подарете му няколко мига...
Може би ще...?
09.95