/любовта е хаотична, нали/
Видях млада фея
в гората заспала
в клепача й блестеше сълза
Изглежда сънуваше карнавала
без нейния танц във нощта
Пристъпих кам прозрачното лунно телце
/тя беше приказно крехка/
Туптеше над нежното й сърце
нейната пурпурна дреха
Лицето й - тъжно бижу от топаз
огряваше дървото до нея
Нежно понечих да целуна аз
Страницата на малката фея
Тя се разбуди
сълзата й капна в тревата
излитнаха в миг от там рой пеперуди
Усмихна се тя в светлината
Не вярвах в приказки още от малък
Бях беден и нямах за приказки време
Обаче животът изглежда понякога жалък
Щом няма в гората сладка фея да дреме