автор: snusmumrik

Empty spaces fill me up with holes
Distant faces with no place left to go
Without you within me I can't find no rest
Where I'm going is anybody's guess


Отваряш очите си ... навън денят е вече раличен, нали? Може би празен? Не е толкова светло, колкото беше вчера ... Дали засъхващите по страните ти сълзи не поражат това усещане? Нещо те свива от ляво ... онова нещо, което преди си мислеше, че е камък ... пък то се оказа чувствително и сега те боли ... май го счупи снощи, а? Или беше онзи ден? Всъщност то се пропукваше бавно и неусетимо с всеки изминаващ ден от седмица насам ... разправят, че имало лепило за счупени сърца ... но точно сега ти е трудно да повярваш на това, нали? Мислите ти си играят лоша шега с теб, връщайки те постоянно в онези неща, които до вчера не се замисляше, че можеш да наречеш спомени ...
Ех, ако можеше да ги изтриеш със старата ученическа гумичка на бюрото си! Щеше да преглъщаш по-лесно сега, нали? И нямаше да я има онази буца, дето е стегнала гърлото ти и мокри очите ти ... мислиш си, че сигурно си единственият човек на този свят, който страда толкова много ... от нещо, за друг така незначително ...
Мислиш си ...
„защо повярвах на думи, в които не вярва и малко дете" както се пееше в стара българска песен .... всичко беше прекалено илюзорно за да бъде истинно ... нещата се доближаваха до бляна за да са действителност ... думите бяха прекалено красиви, вниманието прекалено чисто за да идват от сърцето на някого и да пораждат чувства ...
Още мъничко ...
още съвсем малко и щеше съвсем сляпо да се хвърлиш в това море - гладко, хладко, мамещо ...
Беше готов да дадеш всичко, нали?
Трябваше ти малко време, за да го направиш ... отдавна търсеше момента /а може би човека ?!?/, в който да се отдадеш изцяло ... жадуваше за това
Може би ти трябваше и вяра?
Съвсем мъничка прашинка вяра и онова, мечтаното щеше да бъде твое ... щеше да се усмихваш на облаците по небето, защото на твоето небе щеше да бъде слънчево, винаги слънчево ... или звездно, с онези огромни, всевиждащи звезди ...
Даа, но лъскавото обикновено е рекламен трик ... лъжа, измишльотина ...
И точно от това те боли в момента ... защото го разбра ...
Не ти се вярваше,
Не искаше,
Беше готов да се бориш за да промениш, да се върнеш, за да се научиш ... трудно ти е да повярваш в думите, нали? Немислимо ти е, че хората изхвърлят безболезнено и лесно чувствата си в кошчето, че светът се върти и може би само ти гониш вятърни мелници, единствен ти си готов да забравиш и да простиш,
да се промениш
Единствен ти вярваш в онова нещо, наречно втори шанс
Знаеш, че всичките ти грешки, всички слабости и „слънчеви" настроения чупеха бавно, но сигурно ключа към вратата, може би на рая
Крещиш за още един опит, за поправка, за бутона undo от word-ски документ
Но вече няма смисъл, нали?
Стена от лед се изправя пред теб ... и безразличие ... там, където до вчера си мислеше, че четеш обич и топлина ...
Вдигаш ръка и избърсваш сълзите си ... само това ти остана ... не можеш да се върнеш, не можеш да промениш, можеш само да забравиш ... не днес, не утре, но някой ден ... преглъщаш вярата, премълчаваш желанието ... да забравиш така, както забравиха теб ... и да продължиш ... да вярваш и да се надяваш ...