автор: Lisica

Ръждивата шума в краката ми хруска,
с есента под ръка напосоки вървя,
по тихи площади, по улици пусти
ме следва досадна, плачлива тъга.
Тя спира за цвете на всяка сергия,
във джоба й - стихче за стара любов,
не й пука,че цял ден от нея се крия,
че градът за сълзИ не е още готов,
че хора и гълъби жадни очакват
пречистващо хладния есенен дъжд,
че тя само още едничка оплаква
косите на лятото - медена ръж.....
Погребала всичко, яростно крача,
събрала във себе си цялата власт,
оптична измама - изобщо не плача,
есенно чужда е всякаква страст.....