автор: Mojsei

Четейки "Песен на мъртвите" от Календеров -
за "Добре дошъл!"


Ти заминаваш в кръчмата "Мечата дупка",
а когато изтрезнееш и решиш да се върнеш,
ти няма да бъдеш същият, а помъдрял…
Любовта е истинска и никаква друга,
а раздялата е един вид нейна проверка.
Това, което обичаш не можеш да загубиш,
защото го носиш в сърцето си,
но, все пак, когато стане това,
имаш възможността да го обичаш,
без то да е близо до теб.
Няма как смъртта ти да осмисли живота ти,
но едва чрез смъртта другите разбират
каква е значимостта на твоя живот.
Постигнал тъждество в единството,
ти вече си различен, но това не е раздяла,
а раздялата, като нарушено единство,
разкрива несъвместимостта ти с другия.
Свободата се завоюва като овладяна необходимост,
която се удържа чрез познаване на нещата.


Хората, които знаят какво печелят, когато губят,
са устремени към целта чрез жертвоготовност,
защото те вече са губили, когато са печелили.


Животът е многопланов,
с ясно очертани две страни,
а мъдростта се мери чрез ситуациите,
които си променил.

Преди да си извоюваш правото да питаш,
трябва да докажеш кой си
и за какво връщане постоянно говориш,
когато билетът на бремето ти е еднопосочен,
а ако, все пак, се готвиш за нещо значимо -
например, да пишеш смислови текстове,
ще трябва по-често да идваш при нас
и когато станеш по-добър от нас,
да ни научиш, та и ние да станем като теб.