Отиде си...
Едно последно сбогом
И ето ме на палубата сам
Не искам да повярвам и не мога
Не мога, но го вярвам и го знам
Отиде си и няма да се върнеш
Дъха ти няма да усетя пак
Когато си до мен да ме прегърнеш
Тъй тайнствена в пролетния мрак
И улицата става някак малка
За мъката, която е в мен
В сърцето ми кръвта пулсира бясно
А аз стоя без дъх, зашеметен.
Отиде си! О кой го шепне в мрака...
Кой вика... кой обезумял крещи?!
Но само моята уста шепти,
Но аз не си отивам
И те чакам...