автор: fair_hair

Седя си на кръгла тераса от мрамор -
усещам комфорта - не физически само.
Съзерцавам морето, лодките, кея
и в главата ми хубави мисли се реят.

Заливът безбрежен, врязян в скалите
разказва как от векове бил открит е.
От природата с хъс е създаден
и оттогава на човека отдаден.

Наоколо само буйна растителност -
от червеникави храсти навяващи мнителност
до вечнозелените палми, треви...
Какъв благодат! Ела, усети!

Приседни ти до мен! Поръчай от рая
червения залез опръскал безкрая,
окъпал зелената шир на морето,
помлял хоризонта, надскочил небето!!!

И къщички, къщи, вили, палати.
Наоколо хорско присъствие - слято,
дошли на скалите издялани лесно
от вятър, море и вълните му бесни.

Платното издува пристигаща лодка,
уморено завършваща мокра разходка.
А аз пия чай с коняк (мой си каприз)
да не потръпвам от хладния, вечерен бриз...