По прозореца ми стичат се сълзи
Пак вали навън но в мен е сухо
Някой плаче - а не ме боли,
сигурно отвънка е жестоко...
Но прозореца е плътно оплътнен
стичат се сълзите в локва,
под перваза - грозно наводнен...
Те текът а пък при мен е топло...
Там навън май доста е студено,
кой ли плаче във такава нощ,
и чие сърце там зъзне неразбрано,
над прозореца ми-посреднощ...
Ще излязя - трябва да погледна,
тази локва ще ме наводни!
Ах че студ и нощ коварна...
и защо започва да боли...
Стъпвам леко,стъпвам бавно,
странно - и сърцето затуптя...
Уж бе мъртво ала явно
там навън-към себе си вървя...