автор: rajsun

Останах само глас.
Деца, деца, не искам да ви плаша,
ала животът е пред вас.
И бъдещето е по-малко мое,
повечето - ваше.

Бих искал да ви кажа 2-3 думи,
но както винаги се колебая.
Щастливите са много рядко умни.
Кое от двете да ви пожелая?

Страхувам се да не попреча някак.
Да не излъжа с дума или действие.
Два свята пред очите ми умряха,
дано не видя, как умира трети.

В живота за наивни прошка няма.
Казвам ви това и си отивам:
всяка ваша слабост ме ранява,
всяка ваша грешка ме убива.

Бъдете мъдри и бъдете силни,
защото иде съдният ви час.
Бъдете себе си.
Но в името на тия,
които ще са тука подир вас.