Табела. Малък град. Тъма.
Застила всичко тишината.
И само стон на водопад
прорязва тук на бродника душата.
Реката жадно впива се в брега.
Задъхана в стремежа да застине,
облива склона полегат,
но пак забързана
във вечността се влива.
Прелива мракът. Нейде влак,
оставил някой в пустошта,
отдалечава се в нощта.
Витае зло. Заглъхващо стенание
а може би сподавено ридание,
донесено от вятъра замира
и после се разлива във Всемира.
Знак "стоп". Табела. Малък град.
Не се замисляй! Карай! Отмини я!...
Злокобни сенки пропълзяват,
смехът им "нищото" пронизва.