автор: Melpomeni

На Дино

Исках да ти покажа нещо, но точно тогава
гръмна крушката.
И за да не може да ме гледаш, се скрих
във вакуума на тъмното.
Исках да те накарам да ме желаеш, но изтече
и последният шанс за любов.
Трябваше много неща да направя, но все
прегради пред мен се изпречваха.
Дали и думите ми остриета нощни са, или света
затвори ме в пашкул на пеперуда.
Не мога нито да полетя, нито да създам
красива нишка.
През сламката на чаша чай, намирам
пролука за себе си.
Няма да искам вече нищо, и крушката
никога няма да умира като пеперуда.

П.С. Размисли над чаша чай