автор: waterlilly

Страх ме е да прегърна тялото ти
и с него своето
да бъда
да сричам най-вече истини
не съм и случвам се само
понякога
а следи не полепват
безпричинен незаглъхващ глад
неутолим
за запълване на празнината
пещера е и от студ реките неизплакани
са застинали във сталактити