автор: Tatuncho

Аз няма да пиша със кръв и сълзи,
не искам да пиша в Германия.
Зелената есен тук още стои
на ъгъла, при светофара.

Тук няма кой даже да изкрещи,
колите не скърцат спирачките.
Двувекият орган от звуци боли,
дори не видях музикантите...

Без немски език, и във немско селце,
къде да намеря душата ти?
Нали във Германия, във немско селце
не искам да търся близнака си.

Въртят се във образи разни страни.
Все някой поглежда над черното.
Защо да пътувам всред дим и злини?
Земята я палят неверници.

В една катедрала, от век и веков,
уж някой е дирил Небесното!
Защо изкривено тропари звучат?
Къде е изскочило бесното!

Аз няма да пиша със кръв и сълзи,
не искам да пиша в Германия.
Зелената есен тук още стои
на ъгъла, при светофара.