автор: Shmatka

Вятър пронизващ отново задуха,
донесе студа и снега -
на топлото време жестока разруха,
обгърната в мраз и тъга.
Всичко е бяло, но ледено бяло,
от леда изкована картинка,
която погубва сърцето ми цяло,
а аз съм по-малка дори от снежинка.
Но не ще се предам - ще се боря,
обзета за малко топлина от копнеж,
ала така съм безсилна и не знам що да сторя,
щом дори мечтите са обгърнати в скреж.
И някъде далече искрица проблясва,
малка искрица сред снежна пустиня,
но бързо, безследно тя тихо изгасва,
на безпощадния вятър робиня.
Аз знам, че душата ледът ще затрупа
и повече няма тя да живее,
а под леда безжизнен ще остане трупа,
дори и слънцето пак да изгрее.