автор: feniks

Тъмно е!
Още свети старата
квадратна лампа
с червени висулки
по краищата и
щурци в очите.
Още свети!
Кафене на перона.
Аз - на съседната маса
със счупена жилетка и
вълнен часовник
в мислите.
С изтекли от чакане
устни
и чаша лед
в немите длани.
Аз -неотпита и
недокосната.
Аз - бялата!
Последен пътник
на празната гара.
Последен фенерджия
с мокро сърце.
Влагата попива
дълбоко в клетките и
руши девственото бяло
на моите кости. -
Дъжд от
нежни перли...
На клепачите ми
е изписано
твоето име,
но не чувам
шепота му,
не, не го различавам.
"Защо , Господи? "
Викът ми
задушава
дъха на кафенето.
Сервитьорът оставя
последната
измита чаша и
пристъпва
към мен.
Усещам
силните му ръце и
своето бледо,
висящо тяло.
Чувам влакът с
тъмни стъпки
пристига и
докосва нозете ми.
Хей ,къде си Ромео?
Къде си?
Ромео...