автор: dara33

Този стих написах вдъхновена
от стиха- Притежавам те
на К. Делов


Пиеш ме,
като отлежало старо вино
и горча
на върха на езика ти...
Преминавам, като сянка
през цветните ти сънища
и отлитам, като
мигла от вятър понесена...
Оглеждаш се в очите ми,
като в старо флорентинско огледало
и се давиш в тях...
Имаш ме,
като ключ във ръцете си
за съкровище в изписан съндък...
И като подводна пещера
те завличам
на тъмно...
Имаш душата ми облачна.
Твоя съдба съм.
Равномерно дишане в четвъртък
и другите дни,
които отминавт незначително
когато те няма...
Притежаваш ме,
като онази братовчедка
на приятеля, чието име не помниш.