автор: alizze

Мислех, че този път ще бъде различно.
Исках поне веднъж да бъда обичана.
Прости, май грешката беше в мене,
или бе от съдбата отдавна предричана.
Не исках да става така.
Да се усмихвам, прегръщам, целувам дори
механично, банално, досадно.
И чувството в сърцето да не е красиво и
любовно,
а...брутално.
Мили, разбрала съм вече, че аз за
теб нищо не знача.
Но какво да правя, кажи!
Не мога до теб все бодро да крача,
а да живея от лъжливи трохи.